След първоначалната радост от нашият годеж се появиха и първите въпросителни: къде искаме да се оженим, каква искаме да бъде сватбата ни и кога точно?
Запознахме се и се обикнахме в Германия, но искахме да се венчаем или в България или в Полша. По полска традиция сватбата се прави в селото, в нашия случай, в родината на булката, така че решението бе взето бързо: ще се венчаем в България.
В България, но къде? Според мен на този въпрос има само един възможен отговор: в Копривщица. Въпреки че съм родена и израстнала в София, най-хубавите ми детски спомени са свързани с това планинско градче, от където произхожда моето семейство по майчина линия. Оставаше само да убедя Марчин...И това не беше никак трудно...
Ето, че уточнихме мястото, трябваше само да решим кога и как.
И двамата искаме църковен брак, но това въобще възможно ли е? Тъй като булката е православна, а младоженецът католик, първо трябваше да се информираме в съответните епаршии. Няма проблеми! Олекна ни, все още не се беше появило голямото „но"... След като разпитахме по-подробно какви точно долументи са необхотими и какви изисквания има, ни обхвана паника: може би все пак не е възможно?
Отец Богомил, който трябва да ни венчае, каза:
„Няма проблеми, ще го покръстим момчето и ще ви венчаем!"
Аааааа! Ами сега? За щастие подробните разговори с двете страни показа, че църковен брак между католици и православни християни е възможен и единственото условие е да се подпише някаква декларация, чиста формалност.
Но това не е всичко…
Според българското законодателство сключването на църковен брак не е възможно без предварително сключен граждански такъв. Въпросът къде пак се появи: България, Германия?
Идеята за граждански брак в Германия ни се стори прекрасна: така всички наши приятели, които евентуално няма да могат да дойдат до България биха могли да присъстват, пък и формалностите не изглеждаха непреодолими. Последваха безбройни опити от страна на Марчин да се свърже с гражданското в Хановер, за да получи подробна информация…безуспешни. Чиновничката, която отговаря за буквата ч (като Чубановски) оставаше неоткриваема…Едва седмици по-късно Марчин успя да уговори заветния час. По време на краткия информативен разговор, чиновничката в гражданското не само му даде един дълъг списък с изисквания, но и успя да обиди бъдещия доктор Чубановски с коментара, че няма нужда да обръща внимание на точката академични титли, тъй като той със сигурност няма такава...Питам се, как ли точно е стигнала до този извод…
След направена на бързо сметка на необходимите документи и вероятните разходи решихме все пак да проверим какви са условията за сключване на граждански брак в България.
По време на телефонния разговор с гражданското в София обясних, че съм българка, живея в Испания и искам да се омъжа за полски гражданин, който живее в Германия...Чиновничката дълго се смя...После ми обясни, че единстеният допълнителен документ, необходим за сключване на смесен брак е удостоверение от Полша, че Марчин не е женен. Тъй като най-вероятно ще заминем за България само седмица преди сватбата, бяжме притеснени, че времето няма да ни стигне да уредим всички формалности, но ни беше казано, че няма проблеми.
Изглежда лесно, значи все пак ще сключим брак в България: решението бе взето.
Имаме мястото, избрахме и датата:
0 comments:
Post a Comment